Проверката на качеството на медните пръти е решаваща стъпка за гарантиране, че отговарят на изискванията за производство на проводници и кабели, основно въз основа на национални стандарти като „Медни пръти за електрическа употреба“ (GB/T 3952-2016).
Основните елементи на изпитване включват анализ на химичния състав и съдържанието на кислород, изискващ фотоелектрическа емисионна спектрометрия (напр. YS/T 482-2005) за определяне на чистотата на медта и съдържанието на примесни елементи. Съгласно GB/T 3952, степени T2 и TU2 изискват съдържание на мед и сребро не по-малко от 99,95% и имат специфични разпоредби относно съдържанието на примеси като арсен, бисмут, желязо и олово. Съдържанието на кислород е ключов индикатор, който разграничава-безкислородните и ниско{12}}кислородните медни пръти. Безкислородните{18}}медни пръти изискват съдържание на кислород не повече от 0,02% (напр. клас TU2 изисква съдържание на кислород не повече от 0,0010%), докато медните пръти с ниско съдържание на кислород обикновено имат съдържание на кислород от 200-400 ppm. Тестването на физическите свойства включва изпитване на опън (напр. GB/T 228.1) за откриване на якост на опън и удължение и изпитване на усукване (напр. GB/T 239) за оценка на пластичността и хомогенността на материала. Ядрото на изпитването на електрически свойства е измерването на обемното съпротивление (ρ20) при 20 градуса, което е ключов индикатор за оценка на проводимостта.
Металографската проверка може да се извърши чрез измерване на средния размер на зърното (напр. YS/T 347-2004), за да се наблюдава микроструктурата на материала. Визуалната проверка изисква проверка дали повърхността на медния прът е кръгла, гладка и с еднакви размери и без бръчки, неравности, пукнатини, включвания и други дефекти, вредни за употребата му.